Молитвата на Рузвелт: Всемогъщи Господи! Днес нашите синове, гордостта

    Молитвата на Рузвелт: „ Всемогъщи Господи! Днес нашите синове, гордостта на нашата нация, правят велико дело. Води ги. Дай им мощ, геройство и неотстъпчивост. Те се борят за свободата “.    Чърчил декларира: „ Най-трудната и комплицирана интервенция в историята на човечеството, за подготовката на която бяха нужни две години “.
    Сталин споделя: „ Историята на войните не познава друга интервенция, сравнима по дълбочината на мислене, грандиозността на мащабите и майсторството на осъществяване “.

    Мащабността на десантната интервенция в Нормандия през 1944 година от обединените войски на Съединени американски щати, Англия и Канада е поразителна. За един ден и една нощ през Ла Манш – водно пространство с широчина от 100 до 160 км, са трансферирани на френския бряг 175 000 души в цялостно бойно снаряжение и 50 000 единици бойна техника – от мотоциклети и танкове до бронирани булдозери. В това грандиозно форсиране на пролива против Атлантическия вал на германците вземат присъединяване 5300 кораба и 11 000 самолета.
  
    В инструкция на Хитлер от 3 ноември 1943 година се споделя: „ Опасността от Изток остава, само че още по-голяма заплаха идва от Запад: англо-американски морски десант, който би довел до преодоляване на Рейнско-Рурския район – индустриалното сърце на Германия. Аз взех решение да се усили нашата защита на Западното направление. Изходът на войната зависи от войските, сражаващи се на Запад! “    Генерал Алфред Йодъл, шеф на щаба на оперативното управление на въоръжените сили, предлага на Хитлер да се разпореди на фелдмаршал Ромел тактическото управление на Западното направление под управлението на фелдмаршал Рундщет, който е командващ на Западния фронт.
    
    В продължение на две седмици през декември 1943 година Ромел прави ревизия на Атлантическия вал и остава доста отчаян. Извън границите на Па-де-Кале на практика нищо не е направено.    За основаването на същински Западен вал Ромел споделя на основния инженер Вилхелм Майз, че са нужни милиони противопехотни мини, противотанкови мини, противодесантни мини, минни полета, мини с дистанционно управление, влакови композиции с цимент, желязо, дървени стълбове, разнообразни артилерийски системи със стотици хиляди снаряди, преносими пехотни елементи и бронетанкови дивизии. На 15 януари 1944 година Ромел приема своето ново предопределение. До 6 юни остават по-малко от пет месеца.
    Започва строителната авантюра – Атлантически вал.
   
     Трагедията на немското командване е в това, че то би трябвало да се преценява с опцията на съперника да извърши десант на всички места по цялото западно крайбрежие от Антверпен до Бискайския залив, което значи прахосване на силите и средствата на фронт с дължина повече от 2000 км. Немското командване разполага единствено с 59 дивизии, в това число 10 танкови и един зенитен корпус, разпръснат от устието на р. Шелда до р. Лоара. Особено интензивно се построява немската защита на крайбрежието на Нормандия. По мнението на представители на Военноморски сили крайбрежните рифове правели възможен десант на съперника малко евентуален, а даже изключвали тази опция. Каква подигравка на ориста!    Изградени са заграждения на плажните линии сред висшата и нисшата точка на приливната вълна. Построен е пояс от стоманени рами с височина 3 м по бреговата линия на разстояние 150 м от висшата граница на прилива. Към тях са сложени противотанкови мини с 5,5 кг тротил и остарели френски артилерийски снаряди, докарани от линията Мажино. Не доближават морски мини, които са били водонепроницаеми. На 70 м от брега в морето е построен пояс от заграждения, който се състои от противотанкови ежове: три или четири двуметрови релси, заварени за да пробият дъното на десантните кораби.
    Окопите на стрелците и картечните планове се разполагат в подножието, по средата и на върха на скалните сектори. Построени са бетонни дотове, в които се разполагат картечни и минохвъргачни планове. Обстрелът на крайбрежието се обезпечава с мощни 88 мм и 105 мм оръдия, скрити в каземати с амбразури към бреговете. Около казематите са устроени минни полета и телени заграждения. Изградени са противотанкови изкопи с дълбочина 2 м и траншейна система с укрития. На редица места са заели позиции 155 мм гаубици за поразяване на морски цели. Построени са лъжливи артилерийски батареи с оръдия макети, по които съдружниците нанасят въздушни удари, което оказва помощ на Ромел да запази своята артилерия.
    За битка с планерите на съдружниците на открита околност Ромел построява „ аспержи “: вкопани в земята триметрови дървени стълбове с сложени върху тях снаряди, съединени с кабели.
    За наблюдаване на морето и разкриване на морски цели е построена предупредителна система, в която влизат към 120 радиолокационни станции. Англичаните им противодействат с фолиеви устройства, които имитират конвои от кораби и ги заблуждават.
    Ромел изпада в плен на концепцията за строителство на железобетонни укрепления и вкопаване на стълбове и надълби в комбиниране с минни полета и телени заграждения. Той заповядва всички бойци дружно с „ източните батальони “ да строят брегови заграждения, като оставя на втори проект ученията и подготовката на бойците и офицерите за защита на морския бряг. Ромел декларира: „ Заповядвам прекратяването на всевъзможни учения. Всички да се заемат с построяването на отбранителни укрепления на плажовете. Именно на крайбрежието ще се реши изходът от борбата, освен това в течение на първите 24 часа “.
    През май Ромел развръща на полуостров Котантен три дивизии (91-ва, 243-та и 709-а), а в региона на град Кан разполага 21-ва танкова дивизия.
    Главният план на Ромел се заключава в следното: да се спре настъплението на съперника на брега и да не му се даде опция да се закрепи, завоювайки плацдарм. Генерал Гудериан смята за безумство разполагането на танковете по крайбрежието и по този метод да бъдат цели за корабната артилерия на съдружниците. Ромел не отстъпва. „ Ако танковите дивизии останат в тила – споделя той, - те няма да съумеят да тръгнат напред. Противникът с удари от въздуха ще предотврати всяко придвижване, когато стартира офанзивата. “
    Хитлер и Ромел мислят с категориите на наземната война, те имат континентално мислене. Те се притесняват повече от авиацията, а не от бойните кораби, в това число линейните кораби на Съединени американски щати и Англия, с основен диаметър на оръдията от 380 до 406 мм.
   
    На 6 юни 1944 година военноморският флот на Съединени американски щати и Англия се състои от 6 линейни кораба, 20 крейсера, 68 есминеца, 255 минни тралщика, самолети торпедоносци и други Рундщет смята, че е належащо да се построи надълбоко ешелонирана защита на територията на Франция вън от зоната на проваляне на артилерията на американските и британските кораби.    На 1 юни 1944 година Ромел поглежда схемата за придвижвания на Луната и приливите и споделя, че не вижда удобни условия за осъществяване на десант до 20 юни.
    До 6  юни Военновъздушни сили на Съединени американски щати и Англия организират интервенция „ Транспорт “. Бомбардировачите на съдружниците нанасят удари върху френски железопътни обекти. За задачата се употребяват 135 000 тона бомби. Разрушени са всички мостове на р. Сена западно от Париж. Унищожени са 1700 локомотива, 25 000 вагона, стотици железопътни възли, депа, релсови пътища и железопътни мостове.
    След войната началникът на щаба на Ромел военачалник Шпайдел споделя: „ Разрушаването на релсовите пътища направи невероятно постоянното доставяне на войските още в средата на май 1944 година Недостигът от гориво сковава всяко придвижване. Мостовете на реките Сена и Лоара бяха разрушени от въздуха още на 6 юни 1944 година “.
    След войната, преди да бъде наказан, военачалник Йодъл в изявление споделя: „ Строителството на бреговите отбранителни укрепления не беше приключено, тъй като не беше допустимо да се доставят нужните материали, в това число желязо и цимент “. Следователно транспортната система на Франция се оказва на границата на колапса и това става решителен фактор в сражението в Нормандия.
 
    На 6 юни в 6,30 ч. на френския бряг от десантните кораби слизат първата вълна пехотинци, въоръжени с автомати, картечници, гранати, базуки, удължени заряди, минохвъргачки. Следват инженерните елементи, леката артилерия, зенитките, втори ешелон пехота с артилерия, танкове и друга техника.        През това време 3467 тежки, 1645 междинни бомбардировача и 5409 изтребителя управляват изцяло небето над десанта.
На разсъмване Военновъздушни сили и ВМФ на съдружниците засипват крайбрежието на Нормандия с град от авиобомби и снаряди. Те подавят немските батареи, унищожават отбранителните уреди, унищожават телените заграждения и минните полета, повреждат линиите за взаимозависимост, траншейната система, укритията и ходовете за известия. Бурното море и високата приливна вълна изхвърлят на рифовете по-малките десантни кораби. В два пункта на десанта сполучливо се спускат във водата танкове амфибии, под прикритието на които пехотата във вода до гърдите излиза на френския бряг и стартира стълкновение за преодоляване на плацдарм. Осем полка, изцяло окомплектовани, минават незабавно в нахлуване против немската защита. Като трансферират на континента пет дивизии по море и три въздушно-десантни по въздуха, съдружниците разполагат с числено предимство в региона на десанта.
    В основата на решението на Айзенхауер лежи концепцията да не се прави десант в пристанища и в най-тясната част на пролива, където врагът е най-силен.
    Плацдармът има дължина 30 км и дълбочина 10 км. Съюзниците са се намирали в рисково състояние. На 17 юни 1945 година Кайтел споделя: „ Успехът на съдружниците се изяснява извънредно с тяхното предимство във въздуха, което изцяло унищожи нашите пътища за подвоз. В други условия немските войски биха изхвърлили англо-американските елементи в Ла-Манш “.
    
    Съгласно проекта град Кан се овладява през първия ден, на 6 юни, а на процедура пада след един месец тежки боеве с немската 21-ва танкова дивизия. Други пунктове се овладяват след два месеца. Полуостров Котантен с пристанището Шербур би трябвало да се заеме две седмици след десанта, а действително това става след пет седмици. Унищожавайки мостовете над реките Сена и Лоара, съюзническата авиация изолира в стратегическо отношение региона на сраженията в Нормандия.     Английският историк Лидъл Гарт в книгата си „ Вторая мировая война “ написа: „ Ако дори три танкови дивизии от 10, намирайки се в региона на десанта на четвъртия ден, биха могли да встъпят в пердах в първия ден, то съдружниците щяха да бъдат хвърлени в морето, без да съумеят да се закрепят на брега “.
    Хитлер не е известен за десанта до обед на 6 юни, а Ромел е в Германия. В своя щаб той се връща вечерта на 6 юни, а към това време съдружниците имат плацдарм на брега. В това е грешката на Ромел.
    Генерал Курт Типелскирх в своята книга „ История Второй мировой войньi “ написа, че към 12 юни съдружниците трансферират на континента 326 000 души, 5400 самолета и 104 000 тона бойна техника.
    Вследствие на господството на Съединени американски щати и Англия във въздуха, дефицита на гориво и разрушените железопътни пътища и мостове, немското командване изключително мъчно трансферира в региона на бойните дейности нови сили. Това става през нощта по околни железопътни пътища, вследствие на което скоростта на придвижване към фронта е 50 км в денонощие. Германия води война на два фронта. Нейното военно проваляне е неизбежно.
    На 17 юни 1944 година се реализира среща на Хитлер с Рундщет и Ромел в Суасон, на която фюрерът отхвърля настояването да се изтегля полуостров Котантен за да се редуцира линията на фронта. Той не приема мисълта, че действен пробив в немската защита ще докара до злополука. Хитлер декларира, че реактивните изтребители „ МЕ-262 “, безпилотният аероплан снаряд „ Фау-1 “ и ракетата „ Фау-2 “ ще внесат поврат във войната. Рундщет и Ромел напущат съвещанието със съзнанието, че войната на западния спектакъл на военните дейности е изгубена.
     На 1 юли Рундщет е снет от поста и сменен с фелдмаршал Клюге от Източния фронт. На 17 юли Ромел е тежко ранен. Той е стигнал до окончателното разбиране, че продължаването на войната под управлението на Хитлер неизбежно ще докара до колосални и напразни по своите мащаби опустошения в Германия.   
    Съдбата попречва Ромел да взе участие в събитието на 20 юли 1944 година – покушението против Хитлер.     Всички опити да се принуди Хитлер непринудено да отстъпи управлението на военните интервенции неизбежно се разрушават в неговата тираническа воля и религия в непогрешимостта на неговата вътрешен глас и военно дарование. Още през март 1943 година началникът на Оперативното ръководство на групата армии „ Център “ военачалник Тресков прави съдбоносен опит да ликвидира Хитлер с взривно устройство под формата на две бутилки с коняк, които са „ подарък “ за негов другар в Германия. Самолетът на Хитлер излетява от Смоленск, където той е бил на заседание, и поема курс към Източна Прусия. Не последва гърмеж във въздуха, тъй като взривителят със закъснително деяние е нередовен и не сработва. Неуспешен е и опитът за нападение на началника на щаба на аварийна войска полковник Щауфенберг, който на 20 юли 1944 година слага чанта с взривно устройство под масата на заседание, ръководено от Хитлер в Картографската зала в Източна Прусия. Ромел и Клюге поставят завършек на живота си с ампули с цианкалий. В предсмъртното си писмо Клюге упорства Хитлер да приключи войната.
     Приемникът на Клюге фелдмаршал Модел скоро се убеждава в това, че в щаба на фюрера не желаят да схванат цялата безизходност на войната с наличните незадоволителни сили и с дефицита на горива.
    
    В своята книга „ Ден „ Д “. 6.06.1944 година “ американският историк Стивън Амброуз написа: „ Немците изгубиха четири години за строителството на Атлантическия вал. Те изразходваха хиляди тонове бетон и желязо.  Те изкопаха хиляди километри траншеи. Заложиха милиони мини и построиха хиляди километри телени заграждения. Те построиха десетки хиляди брегови заграждения. Това беше популярен инженерен героизъм, който гълтам голямо количество материали, човешки запаси и строителни мощности на Германия в Западна Европа. Тъй като не е имал дълбочина, втора защитна линия, то след превъзмогването му той става ненужен. По подобен метод „ Атлантическият вал “ би трябвало да се смята за една от великите неточности на военната история “.
   
    Десантната интервенция в Нормандия е ярка звезда във военната доктрина и процедура. Тя поставя началото на края на нацистка Германия. На 7 май 1945 година в щаба на Айзенхауер в Реймс военачалник Йодъл подписва акта за безусловна капитулация на Германия, а на 9 май в Берлин актът е подписан от фелдмаршал Кайтел.

„ Войната – това е анахронизъм – споделя Наполеон. – Някога успехите ще се реализират без оръдия и щикове. “